Хандбалът в България

Хандбал - това е спорт, в който се влюбваш от пръв поглед. Хора, веднъж присъствали на едно хандбално събитие, мечтаят да се докоснат до него пак и пак. Играта те обгръща с бързина, динамичност и атрактивност. Головете се трупат бързо, а при по-равностойни отбори по-бавно, което я прави изпълнена с живот и постоянно напрежение игра.


Ако трябва да опишем едно хандбално състезание от два еднакво силни отбора, които се състезават помежду си в едночасовата среща провеждаща се, ние ще наблюдаваме една "кървава битка" от жадни за победа състезатели и треньори, непрестанно борещи се за надмощие. Като казваме "борба", се има в предвид силното желание на състезателите, които в целта си да успеят да реализират своята изстреляна топка към вратата, трябва да се преборят със защитата на своя противник, което се превръща в един постояннен контакт с противниковия отбор. За да не се превръща спорта в "хандбално меле", треньорите успешно успяват да възпитават и учат състезателите си, още от ранна детска възраст на тактически взаимодействия, предотвратяващи показването на червени картони от страна на съдията.

Стратегия и мисъл е нужна на всеки един състезател във всеки спорт, това не може да се отрече и в спорта Хандбал. Въпреки, че спортът не е от най-популярните в нашата страна, хиляди българи подкрепят и се стараят за популяризирането на хандбала у нас, като доста по-често вече в медии и телевизии започват да се споменава.


НОВИНИ



Хандбал Карабатич


ВИДЕО



ИСТОРИЯ НА ХАНДБАЛА


„Хазена” е познатата дума за хандбал (от английски handball) от 1923г. в България. На 10 октомври 1958г. с представител Петко Щерев се учредява Републиканска секция по ръчна топка, а по-късно през 1962г. е преименувана на Българска Федерация Хандбал. Същата година хандбалът е приет като специалност в Национална Спортна Академия и се изучава от студенти и до ден днешен.


Първите представители, навлезли в „хандбалните води” са от градовете София, Габрово, Свищов, Пловдив, Плевен, Бургас, а също Хасково и Шумен. В момента Българска Федерация Хандбал (БФХ) е член на Европейска Федерация Хандбал и Международна Хандбална Федерация.


ХАНДБАЛ В БЪЛГАРИЯ


Като заговорихме за хандбал и по-точно за хандбала в България, имаме в предвид един широк диапазон от талантливи и качествени състезатели и треньори, допринесли за издигането на спорта хандбал в България. Статистиката показва, че в Зона Тракия за състезателната 2014/2015г. броя на картотекираните отбори и състезатели за:


  • - Жени: 21 отбора, 367 състезателя;
  • - Мъже: 29 отбора, 541 състезателя.

Което общо показано са 50 отбора и 908 състезателя.


Спортът "хандбал" е един от най-ниско платените спортове в България, но не и в страни като Франция, Германия, Румъния, Черна Гора и др.


България е трамплин за състезателите, които искат професионално да се занимават със спорта хандбал, за което помагат опитните и талантливи треньори, направили много български състезатели професионални играчи, които продължават да се изграждат в чуждестранните отбори в Европа и света. Там състезателите упражняват труда си като хоби и професия като възнагражденията, които получават, зависят от класата на отбора.


Поява и развитие на хандбала в България


Специално в България, хандбалът започва да се играе в сравнително по-късен етап. Въпреки това, днес той се радва на голяма популярност. В зависимост от равнището на спорта, ние различаваме три основни етапа в историческото развитие на хандбала в България:


Първи етап – начални стъпки.


Първият правилник за хазена под редакцията на Ст. Янчулев и Ив. Батанджиев е издаден в края на 30-те години. Въпреки първоначалния ентусиазъм (особено сред учащите се) интересът към хазената спада значително, подари липса на състезателни прояви като към края на 1930г. дейността постепенно замира.


По-късно през 1935г. ръчната топка (сега хандбал) била включена в програмата на Третия държавен курс по физическо възпитание, проведен в гр. София. Възпитаниците от този курс правят първите стъпки за въвеждането на играта в училищата. Поради лошия прием от страна на спортните клубове играта се ограничава само в рамките на училищното физическо възпитание. През 1935г. учителят Ив. Гутев от Пловдив превежда „Международни правила на играта ръчна топка” от немски. Освен тях излиза „Ръководство за големите игри – футбол, волейбол и хазена”.


През време на Втората световна война и след нея играта е забравена, тъй като в капиталистическа България още не са били създадени необходимите условия за нейното популяризиране и утвърждаване.


Втори етап – масовост.


Етапът на масовизиране и утвърждаване на хандбалния спорт обхваща годините 1958-1973г. През месец октомври 1958г. се учредява републиканската секция по ръчна топка и се отпускат необходимите средства за създаване на материална база.
Изключително важна помощ за популяризирането на хандбала изиграва включването му през 1958г. в учебната програма по физическо възпитане.


Съществен дял от развитието, популяризирането и издигането на спортното майсторство в хандбала има ВИФ „Г. Димитров”. От 1945г хандбалната игра се изучава от студентите, а от 1962г. в института е обособена и специалност. В различни звена на БСФС вече работят над 250 специалисти по хандбал с висше образование. През 1988г. се проведе 20 юбилеен женски турнир на ВИФ „Г. Димитров” в чест на студентския празник с участието на клубни отбори от страната и чужбина.


Значителни успехи в масовизирането и спортното майсторство бяха предпоставка да се оформят като комплексни центрове по хандбал дружествата:


  • - ЦСКА „Септемврийско знаме”;
  • - „Кремиковци”;
  • - „Черноморец” (Бургас);
  • - „Локомотив” (Пловдив);
  • - „Осъм” (Ловеч);
  • - Хасково;
  • - „Янтра” (Габрово);
  • - „Локомотив” (Варна);
  • - Шумен;
  • - „Пирин” (Благоевград);
  • - „Беласица” (Петрич);
  • - и др. специализирани по профили.

Турнири за Купата на НРБ се провеждат от 1964г. От 1961г. се провеждат републикански първенства за юноши и девойки, от 1965г. за пионери и пионерки, от 1970г. за юноши и девойки младша възраст, от 1976г. турнири по минихандбал. Най-големи успехи са постигнали отборите на „Осъм” (Ловеч), „Черноморец”(Бургас), ЦСКА „Септемврийско знаме”, „Янтра” (Габрово), Хасково, „Локомотив” ( Варна), „Локомотив” ( Пловдив) и др.


През този етап изявите на нашите национални отбори на международния терен имат променлив успех. Участието ни в квалификационни срещи за световните първенства е неуспешно. За мъжкия национален отбор неуспешни са и квалификационните олимпийски турнири през 1972 и 1976г. На този фон като успехи могат да се посочат победите на националните ни отбори над СССР (1967г.), Румъния (1968г.), ГДР (1968г.), Норвегия (1973г.) – мъже, и над Дания (1972г.) – жени.


От 1971г. българските студенти редовно участват в световните студентски първенства. Най-голям успех до този момент е класирането им на 6-то място през 1975г. на първенството в Румъния.


Трети етап – спортно майсторство.


През този етап Българската федерация по хандбал поставя ясни и конкретни задачи, отговарящи на високите изисквания на ЦС и БСФС: класиране на финалите на световни първенства и олимпийски игри, борба за призови места и медали.


  • - Бяха осъществени различни организационни мероприятия за изпълнение на тези задачи;
  • - осигуриха се необходимите условия подготовката на националните отбори мъже и жени да се провежда целогодишно и пълноценно;
  • - обогати се международния спортен календар;
  • - отборите ни участват в редица силни турнири и се срещат с реномирани състави.

От 1976г. световните първенства се провеждат по нова система. Отборите се разделят на три групи, като най-добрите са в група А. Нашият национален отбор мъже намери място в група Б. През 1977г. на първенството в Австрия мъжкия ни национален отбор се класира на 6-то място и доби правото да се състезава в група А през следващата година в Дания.


От 1979г. редовно се провеждат балкански игри по хандбал. В проведените до сега отборът ни е неизменно трети след силните отбори на Румъния и Югославия.


Женският ни национален отбор след 1978г. е в непрекъснат възход. През 1981г. той зае 4-то място в Дания, което ни даде право да участваме за първи път на световно първенство в група А. Там отборът при значителна конкуренция зае 10-то място.


БФХ е организирала стройна система за подбор и участие в националните отбори за юноши и девойки. Вниманието към тях е голямо, тъй кана тях ще се разчита в бъдеще.


На балканските игри най-добре са се представили девойките през 1982г. – 1-во място, и юношите през 1981г. – 2-ро място.


През 1983г. тържествено бе честван 25-годишния юбилей на Българска Федерация по Хандбал. На юбилейното събрание по този повод беше отчетено, че хандбалът в 25-годишния си период е постигнал значителни успехи както в масовостта, така и в спортното майсторство.

Информацията, която ще откриете в този сайт е само с информативна цел. Залагайте разумно!